Беше омайна лунна нощ на най-безлунното място на Земята – Студентски град. „Зубарите” спяха седми сън, унесени в мисли за поредния тест при поредния професор – пионер в осъществяването на търговия в космическото пространство (един иначе толкова необятен пазар😉). Сладкопийни младежи огласяваха и най-затънтените дебри на този земен рай със сладките си песни и викове: „курвии“. Комари кръстосваха улиците опиянени от погълната свежа кръв, опиянени от други субстанции кръстосваха улиците и разни други заблудени двукраки същества…
Та такава беше нощта за която искам да ви разкажа… Историята започва с внезапното хрумване на Джони (едно иначе чудесно момче😏), че е крайно време да преустанови пасивното си отношение към пияните мацки на отсрещната маса в известното нощно заведение Банастел. Девойките, които иначе може и да бяха много почтени и зачитащи моралните ценности и християнските добродетели, се бяха подредили много здраво с бутилката водка, която се мандахерцаше почти изпита на тяхната маса (много🍹🍹🍹). Бяха блондинка и брюнетка достойни (всяка по отделно) за по две десетгодишни войни и дузина омирови поеми… В момента в който отдавна „одървилият” се Джони реши, че крайно време да се задейства, двете прелестни същества се бяха награбили яростно и с видима наслада се мляскаха по хубавите вратлета.
Та нашият човек (Джони) бавно се изправи и с поклащаща се крачка (тип: „нема такаф гъзарин кат мене”😎) се запъти към не особено далечната съседна маса пред погледите на половин дузина маси населени с подивели от гледката мъжкари. Много бързо започна да губи самоувереност с приближаването към целта – ама не се отказа (само щото вече нямаше как да се откаже пред толкова наблюдатели😬). Спря до девойките и зададе много уместния въпрос (понякога и аз се чудя от къде му идват такива👏):
-Пийваме, а?
Двете спряха за момент женските си „закачки” и сканираха Джони отдолу догоре и отгоре до долу преценявайки натрапникът. На главният герой му се стори, че времето е спряло 😰 (а иначе може би става на въпрос за няколко секунди) в които всички бяха вперили поглед в шеметните мацки и опитващият се да ги заговори младеж (който, пак ще повторя, иначе е чудесно момче😀). В един момент девойките се спогледаха (👯) и дружно се ухилиха на очакващият някаква развръзка Джони:
– Искаш ли да се включиш, пич? Нещо ни липсва мъжко присъствие 💕💣…
Джони вече се беше съвзел от обхваналата го блокировка и вече се хилеше чаровно и гледаше тъпо (не, че не можеше да гледа и умно ама ситуацията не го изискваше):
– За мен ще бъде удоволствие 👍…
С грациозно движение главният герой се настани на щъркела и за момент ситуацията увисна в кръстосване на погледи, в следващия обаче, блондинката вече се беше наместила в ръцете му. Скъсяването на дистанцията очевидно не бе от сложните маневри за блондито. В дадения момент това възхити доста Джони 🔝, но ако знаеше като го чака по-натам щеше да избяга крещейки: „Не ме доближавай, чудовище…“
В този момент на сцената се появи и придружителя на Джони – друг герой от детските приказки….
Следва част 2 – “Малко секс, много екшън”