Имало едно време, в един селски двор, две дебели и мързеливи котки на име Уискърс и Митънс. Те прекарвали дните си в излежаване на слънце и дремване, без никога да си правят труда да ловуват мишки.
Един ден крава на име Бетси дошла да ги попита защо никога не ловуват мишки.
„Защо да ловуваме?“ отвърнал лениво Уискърс. „Мишките също имат права, нали знаеш.“
Митънс кимнал в съгласие. „Да, и освен това, нашият стопанин ни харесва такива, каквито сме. Дебели и мързеливи.“
Бетси била смаяна. „Но как оцелявате без ловувате?“
Уискърс свил рамене. „О, стопанинът ни оставя купички с храна. Не се налага да правим нищо.“
Бетси не могла да повярва на ушите си. „А какво да кажем за другите животни във фермата? Не заслужават ли да бъдат защитени от мишките?“
Митънс завъртял очи. „О, моля те. Не бъди мишкофоб. Техният живот също има значение.“
Бетси поклатила глава с недоверие и си тръгнала, все още чудейки се как котките са успели да оцелеят без лов. Но на Уискърс и Митънс хич не им пукало, те били твърде заети да дремят на слънце, за да се тревожат за банални неща от живота.
След три месеца старият фермер починал внезапно от миокардит и котките останали без храна. Разбира се, ловуването на мишки не било приемливо, защото те били съвременни животни с прогресивни цености (също така били твърде дебели, за да го правят), така че наложило да умрат от глад.
Поуката: “Този, който ти осигурява лесен начин на живот не ти прави услуга.”