Имало едно време едно малко царство в периферията на една стара и болна империя. В това царство на хората не им се занимавало да слушат някакви сложни неща и за това си избрали селския пожарникар за премиер – да им говори просто. Същите тези граждани много ги мързяло да си направят работещи институции, които да им решават проблемите и за това почнали за всичко да питат министър-председателя и така де факто го превърнали в цар и господар.
Та на този властелин и господар веднъж му се наложило да се оправя с един нов вирус, който уж идвал от изток, ама у нас влязъл от запад. Барба Ганьос дълго гледал с насмешка какво се случва около него, ама въобще не му хрумнало да види дали държавицата му е подготвена. С появата на първите заразени се разбрало, че медиците нямат осигурени предпазни средства, а болниците нямат хал-хабер как да се оправят с епидемия.
Естествено Ганьос бил добър цар и демократ по убеждение и оставал всички влизащи от центровете на заразата да си щъкат свободно с влакове и автобуси из страната – кой да се сети, че може да разпространят вируса.
Когато намерили 20 болни Ганьос рязко се стреснал и за един следобед затворил държава и турил един бъбречен хирург да се оправя с тази респираторна инфекция. Народът, като му затворили моловете и барове се вдигнал и уикенда отишъл на планина. Ядосал се Ганьос, че той бил стресиран, па другите не са и решил да “затвори” и планините, паркове, езера, реки и въобще никъде нищо да не излиза. С изключение на тези на които им се наложи да излизат. И тези, които са на работа. И тези, които отиват до аптека. И тези, които отиват нагости. Абе, с няколко дребни изключения…
Когато го питали: “Абе, то хората няма ли да се обездвижат и да се разболеят, ако си стоят само затворени по домовете” той мъдро отговарял: “Ама то може 20 пъти днес да се иде в магазина” с което сам подстрекавал нарушаване на собствените му препоръки и в прав текст обяснил защо мерките му са безсмислени.
Другата ново-изгряла звезда в царството фелдмаршала бъбречен хирург пък обяснявал, че по парковете основно се пиело от групи млади хора и като ги затворили – те решавали два проблема на веднъж: корона-вируса и алкохолизма сред младите. С това той реално обявил пиенето на закрито за по-безвредно от пиенето на открито – защото нека да бъде честни – тези, които искат да се събират да пият все ще намерят къде.
В държавата на Ганьос бързи решения се взимали светкавично и всичко важало от ден до пладне: един следобед обявили задължителни маски за всички и когато хората хукнали по аптеките да си търсят – органите на властта масово ги изпонаглобявали, че нямат. Ама така се прави – що да се даде ден-два да могат хората да се снабдят… Няколко часа по-късно това отпаднало, за да се завърне след седмица.
За да покаже съпричастност Барба Ганьос, който нито веднъж не успял да си сложи маската правилно и не спрял да обикаля (то па не е като да е имал работа) почнал лично да прави забележки на работниците по строежите
Но, най-революционната мярка на Ганьос била да сложи КПП-та на някои големи населени места и от там да се минава само с декларации.