Сцена 1

В парка, на пейка през нощта омайна
прегърнати седят Иван и Райна.
Телата им сливат се в чувствителна страст
и импулсът над разума взима власт…

“Обичам те, Райно!”
нежно се сопва Иван.
“Айде малко по-тайно!”
отвръща му Райна с глас замечтан.

Иван се засяга от по-острата фраза
и казва със зле прикрита омраза:
♂ “Нима те е страх връзката ни да не разкрият?”
♀ “Знаеш, че хванат ли ни наш’те ще ни убият!”
Проблясва сълза в очите на Райна,
гузен Иван се навежда и следва целувка безкрайна.

Но този циник Иван на въпроса се връща:
“Всички сте левскари във вашата къща…
Баща ти особено говедо е от класа
и нищо друго освен синьото не му изнася.”
Нацупено под вежди поглежда го Райна:
“А твоя баща цесекар е т’ва не е тайна
и с моя по стадиони и улици се хулят и бият,
само да се докопат вратовете си те ще извият…”

Иван (♂): “А нашата любов тъй нежна?”
Райна(♀): “Е просто, съкровище, безнадеждна…”

Сцена 2 следва: ТУК

By m.trifonov

Мирослав Трифонов е абсолютен аматьор, пишещ пълни аматьорщини. Той е прост Ганьо и деградирал антиваксър невярващ на науката и техниката. Селският му произход е причина в "произведенията" му да се забелязва колосална неграмотност и употреба на тежък диалект. Четенето на този "автор" следва да се осъществява само след употреба на медикаменти против: гадене, световъртеж и диария. Не се препоръчва за деца под 35 години и пенсионери над 36. Четете само на собствен риск! За всички причинени психологични и ментални травми авторът не носи отговорност.

Comments are closed.