През целия ден почти не се бях сещал за нея, но с настъпването на нощта желанието ми да я видя, беше толкова силно, че засенчи всичко останало в мен. Нямаше смисъл да се боря със себе си, защото от знаех, че това е един от тези моменти (редки, но ярки), когато нищо на света не беше в състояние да ме спре да направя, това от което имах нужда.
Беше се таг-нала къде е във Фейс-а, така че откриването й не беше проблем. Поръчах такси и докато го чаках се облякох.
Нямах план и даже не се и опитах да да мисля какво ще се случи, когато се видим. Имах необходимостта нещо да стане точно в този момент и това беше единственото, което имаше смисъл.
С влизането в бара ги видях заедно с момичето, за което ме беше излъгала, че й е сестра, а след това разбрах, че е просто приятелка. Това е нещо, с което съм се сблъсквал много през годините: мъжете лъжем само когато имаме мотив или полза (или основно, за да се правим на велики), а една жена ще те лъже по всяко време и за всичко, независимо дали това би й донесло какъвто и да е позитив. ТЯ беше хронична лъжкиня и фактът, че в доста от случаите я хващах не беше в състояние да я накара да се придържа към истината по-често. Просто, истината не беше нейното нещо и тя обичаше да живее в собствения си пясъчен замък в който нямаше никакъв твърд фундамент.
Разколебах се и сигурността, която изпитвах до този момент ме напусна. Единственото за което се сетих беше да седна на съседната маса и да поръчам. Те вече ме бяха забелязали и напрежението, можеше да се усети във въздуха между нас. Най-сладката и най-отровната ми любов ме гледаше с такава омраза, че кръвта ми изстина. Единствения случай с който мога да го сравня беше като дете, когато без да се усетя прекрачих огромна змия: сърцето ми спря за момент и чувствах, че изстивам и се потя едновременно.
Някъде по това време в близост се бяха настанили две момчета (или бяха там от самото начало). ТЯ ги заговори с наздравица. Започна по най-демонстративния начин да флиртува с тях, а това беше нещо което умееше като никоя друга. Сексапилът й беше толкова въздействащ, че само с присъствието си можеше да промени енергията на всяко място. Такъв тип жена, на чийто чар никой мъж нямаше как да устои. Приятелката й също се включи и скоро се разделиха по двойки. Момчето, което беше с нея вече съвсем не знаеше къде се намира – състоянието ми беше познато – само преди два дена бях на негово място. С фина, обиграна (но и естествена) маневра ТЯ провокира целувка, която и последва. Беше неизбежна, а аз се почувствах като в краткия миг при порязване с нож – когато виждаш, че острието е проникнало в плътта и знаеш, че ще последва болка и кръв, но вече нищо не можеш да направиш по въпроса. За първи път през живота си разбрах, какво е това истинска болка и омраза: исках на нараня момче, което даже и не познавах, да го осакатя и да го накарам страда. В този момент бях загубил човешкия си облик и на мое място имаше чудовище способно на всяка жестокост.
През това време на масата ми се носеха големи водки, които пиех на екс като шотове. Не можах да си тръгна, защото нищо друго нямаше значение за мен. Всичките ми цели, мечти, страхове – всичко, което ме правеше човек беше безсмислено и незначително. Единственото, което имаше значение беше ТЯ вплетена в страстна прегръдка с момче, което исках (трябваше) да убия. В главата ми минаха тонове мисли и сцени на насилие, като най-ярката беше как го издебвам да влезе в тоалетната и блъскам главата му в стената, докато не я размажа.
Бях толкова на ръба да направя нещо безумно, че фактът, че добрия стар алкохол ме хвана (по-скоро отпусна) беше спасението ми. Тогава и направи и единственото разумно нещо за цялата вечер, а именно да си тръгна.
Излязох от бара толкова пиян, че всичко ми беше като на сън (все едно се носех, а не вървях). Намерих някакъв таксиметров шофьор и му казах, че търся проститутка за нощта. Обиколихме няколко бардака, а адреналина от новата цел, до някъде, ме отрезви. По това време на нощта се оказа, че хубавите момичета са взети и навсякъде попадахме само на свирепи грозотии. Колкото и да е нелепо и в най-тежкото си състояние, не можех да направя компромис – стандартът си е стандарт.
В поредния от долнопробните вертепи, които посетих тази нощ намерих и нещо, което не очаквах. Едно момиче, което беше голяма моя тръпка от преди доста време. Тогава тя беше на върха – търсена и желана от всички, а аз просто не бях достатъчно добър за нея. Когато я видях да седи в мизерния бардак ми се догади и в прекия и в преносния смисъл.
Казах на таксиметровия шофьор, че искам да се прибирам и, че ще го бонусирам за усилията, които бе положил за мен. Той беше изненадан и донякъде облекчен от факта, че ще се отърве от мен. По пътя си мислех за това, колко струва женската красота – дали е 150 лева на час, дали е 400 лева за вечерта, дали може да не ти струва нищо или може да ти струва всичко.
Слязох малко пред входа на блока ми като оставих 20 лв над сметката на бакшиша. В момента в който вървях към входа си – джип който беше на габарити се изсили срещу мен с въртене на гуми. Инстинктивно отскочих от него и се отблъснах. Завъртях се и паднах на тротоара – ако не бях пиян сигурно нямаше да се нараня въобще, но алкохола си каза думата и бая се понатъртих от падането.
Следващия ми спомен беше от това как повръщам в рекичката до нас и как след това си свалям обувките и сядам на един камък на брега й. До изиграва на слънцето просто седях и разсъждавах за нещата от живота.
Много добре знаех, кой се опита да ме прегази – същия джип беше пред нас и предния ден. Бившия приятел на същото това “чудовище”, която ме бе довела до подобна лудост тази нощ. Съдружник в дискотека – преди две нощи тя му беше извъртяла номера да ме заведе там и да ме целува пред него и приятелите (служителите) му. Всъщност сигурно аз бях единствения човек на планетата, който в момента го разбираше и му съчувстваше истински. Така и не го видях след това, а донякъде ми се искаше да поговорим и да изчистя нещата между нас.
Замислих се какви ли демони могат да накарат, човек два дена на дебне пред дома на някой и да се опита да го прегази. Същите, които бяха обсебили и мен в свирепото желание да осакатя от боя, някой, който даже и не познавах. Всичко беше като руска рулетка тази нощ и това, че нямаше никой реално пострадал беше късмет за който единствено мога да бъда благодарен.
Поуката за мен беше, че и най-малката игла може да разруши и най-перфектната машина, ако я вкараш между най-фините зъбни колелца.